Тази страница използва "бисквитки" (cookies) за запаметяване на избрания език, навигация и настройки. Съгласно Общия регламент относно защитата на данните сме задължени да Ви уведомим за условията си за защита на данните, които може да разгледате тук. Личните Ви данни няма да бъдат използвани по никакъв начин, освен с Ваше изрично съгласие.

лого Интродукция
 

Електронен магазин

Растения може да закупите директно от нашия Интернет магазин - dazasadim.com.
Растения могат да бъдат поръчвани и по и-мейл от списъка с наличности.

Кедри

Кедрите в България
статия

Здравословно състояние на кедрови дървета, използвани за семесъбиране
доклад от проучване, проведено от БАН

Връзки

страницата ни във Facebook Facebook

Кедрите в България

1. Видов състав

1.1. Основните източници за семена до 1990 са били основно от Атласките планини. Семената са разпределяни по горските разсадници и въпреки незадоволителните резултати, са осигурявани фиданки за пикиране и за залесяване на малки петна. Има устно предадена информация от доц. Желез Дончев за създаването на културата край с. Кранево със семена от Монт Ванту (Франция). Културата край кв. Аспарухово (Варна) е създадена със семена от Ливански кедър (произход Тавр), доставени при посещение в Турция на тогавашния гл. д-р ГПК „Варна“. Не е известен произходът на материалите, използвани от М. Кусевич за залесяване по Аязмото. Има изказано предположение от доц. Ж. Дончев, че част от семената са с произход Кипър (C. brevifolia).

Един от основните източници на семена са дърветата около разсадник Малка Чайка, благодарение на усилията на известния разсадникар бай Петър. По личните ми наблюдения шишарките се събираха преди разпадането им в една каца и през зимата се разтрошаваха ръчно. Семената се отделяха и обезкриляваха едно по едно. Получените фиданки се използваха за залесяване и създаване на школа за декоративни цели.

Между 1975 и 1990 г. в декоративния разсадник на Стара Загора се практикуваше събиране на паднали семена и разтворени шишарки. Ежегодно от тях се произвеждаха по 2000-3000 фиданки за пикиране. Спорадично по този начин се произвеждаха малки количества фиданки на доста места из България (Ямбол, Кюстендил и др.).

От 1988 започва производство "Интродукция". Семедобивната е завършена 1996 г.

След излизането на наредбата за производство и търговия с растителни материали добивът на семена се извършва само от базовите източници в Стара Загора.

Има няколко случая на покупка (Пловдив) на семена от Вилморин – Франция.

1.2. Обзорът на източниците на семена показва, че в крайна сметка става въпрос за преобладаващо участие на C. atlantica. Опитите да се извърши определяне на дърветата по морфологични белези не са категорични. Вероятно се подкрепя тезата, че става въпрос за един вид средиземноморски кедър с различни вариетети в разпокъсания му ареал.

2. Основания за разширяване на залесяванията с кедър

2.1. Навсякъде сравнителните опити с черен бор показват предимство на кедъра.

2.2. Вследствие на промяната на климата, черният бор показва много по-ниска устойчивост и производителност спрямо кедъра.

2.3. Не е за пренебрегване сравнителната устойчивост на кедъра спрямо пожарите. След като достигне над 20 см диаметър в смесени борово-кедрови култури, при пожар кедрите се възстановяват в основната си част, а борът загива.

2.4. Широколистната коренна растителност се настанява по-лесно и се развива по-добре под склопа на кедъра (дъбовете под склопа на кедрови петна по Аязмото). Това дава възможност за създаване на смесени двуетажни насаждения, като това ще подпомогне и самоокастрянето на кедъра.

2.5. Кедърът трябва да се признае за напълно интродуциран и да се използва като местен вид.

2.6. С глобалното затопляне при променените климатични условия все повече в залесяванията трябва да се разширява употребата на по-устойчиви видове. А както вече е прието за голяма част от страната, за надморска височина 600-700 м., ако трябва да се залесява с иглолистен вид, кедърът няма алтернатива.

3. Правила за успешни залесявания с контейнерни фиданки.

3.1. Използването на контейнерни фиданки не намалява изискванията към почвоподготовката. Като минимална подготовка на почвата да се счита площадка 50/50 см с дупка в центъра и с размери 30/30/30 с допълнително разрохкване на дъното.

3.2. Срокове за залесяване.

Пролетното садене не е винаги успешно за контейнерни фиданки по следните причини:

При съхраняване на открито голяма част от корените в малкия контейнер загиват през зимата. Липсата на подходящи пролетни дъждове може напълно да компроментира залесяването. При пролетното садене съществува проблемът с различното обемно разширение на субстрата в контейнера, неулегналата почва около него и необработената почва извън посадните места.

Предимството на контейнера е при по-ранно есенно садене, така че да се използва енергията от активния растеж на корените. Още през есента те преминават в почвата и са сигурно съхранени за зимата. Ориентировъчно това са валежите около началото и средата на октомври и продължава до началото на декември. Тези срокове са възприети при залесяванията с кедри по Средиземноморието.

инж. Д. Георгиев


Всички права запазени. Съдържанието на този сайт, включително текстове, снимки и скици, са предмет на авторско право и са собственост на СД "Интродукция - Георгиев и С-ие". Използването на текстове и изображения от www.introduction.bg е забранено, освен при изрично писмено разрешение от страна на собственика на правата.

Ид. № по ДДС: BG833088948, Разсадник за декоративни растения Интродукция, с. Арнаутито 6069